Сбогом мое Лято!...
Сбогом мое Лято,
лято слънчогледно,
с цвят на старо злато-
чакай: за последно
да ти се порадвам
още, без засита,
вятърът да хвана
криещ се в тревите...
Мъничка калинка,
палава, чевръста
с пъстра пелеринка
каца ми на пръста
малко закъсняла
идва тя на среща,
може би разбрала,
че съм тъжен нещо...
Може би тя иска
тайно да ми каже,
(литнала със риска
да загине даже),
де да те намеря
мое Късно лято,
сам повел потеря
слънчева от вятър...
... Значи, заминаваш,
а е топло още,
но нали оставяш
тук звездите нощем-
няма да прекъсне
нищо любовта ни,
ще стоим до късно
щом страстта ни мами...
Гонят се сърдити
ветрове в полята-
рошейки тревите...
Сбогом мое лято...
... А за нийде влакове
късни, окъснели-
лятото оплакали-
бог знай, де поели...
Паяче си шава,
шава и се щурка
то, и ми подава
малката си хурка,
и изпридам прежда
от тъга и злато
със една надежда:
да те хвана-Лято...
Ех, ти мое лято,
лято чудодейно-
като бриз: по пладне
духнал ненадейно!...
... Сбогом мое лято-
есен е зашетала!...
... Лято мое свято-
вечер виолетова...
Коста Качев,
23.08.2015.
© Коста Качев All rights reserved.
"Мъничка калинка,
палава, чевръста
с пъстра пелеринка
каца ми на пръста
малко закъсняла
идва тя на среща,
може би разбрала,
че съм тъжен нещо..."