Сбогом на всички малки човеци...
Аз не искам измислени облаци.
В море от илюзии не искам да се
уча да плувам.
Всичко е пито, платено! А обядът -
най-скъп е за крадеца.
Крадецът, надничащ и грабещ -всичко
чуждо, безпощадно до болка до синьо.
Колко мрак по лицето се стича на удобната
роля на жертва. Искаща на всяка цена -
лесна победа.
Ще отхапя със зъби нощта им.
Пускам ги безпощадно да си ходят.
Нямат място в моя ден!
За носа не могат да ме водят.
Крадецът, предател по душа е!
Бог го разтърсва и свещи му пали.
Черния шал на врата му е каишката му за помен.
Сълзите му са горчиви.
В море от лъжи се вливат, в земя не попиват.
Бог справедлив е! Когато, с богам обичаш!
Сбогом на всички малки човеци!
© Тодорка Атанасова All rights reserved.
