В очите ти, пак се оглежда денят.
Смехът ти разрязва за миг тишината.
В ръката с цигара до тебе стоя.
В главата ми мисли - отлитащо ято.
Не зная какво, но нещо се случва,
усещане някакво, нещо фалшиво...
Гласът ти е същият, весел и звучен.
Оглеждам се тъжно в кафето горчиво.
Нима не усещаш тревогата в мен?
Нима моя поглед не те натъжава?
Ти знаеш защо те поглеждам смутен
и знаеш, че днес... с теб се прощавам. ...