Сбогуване... болезнено спокойно
сред измълчани истини като по книга.
Раздялата ли?... Смърт е, но достойна.
Тъгата ли?... За цял живот ти стига,
Сега тръгни! Какво. че тротоарите
те спъват и аритмено буксуват.
В парка ще приседнеш при клошарите
и с чаша евтин ром ще се сбогуваш.
© Калина калина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
