Сбогуване

Poetry » Love

865 0 3

Не чукай на вратата, затворена е тя.

Ключарят- време взе ключа.

Къщовник стар- прибра въздишките,

стъпките забързани, дори усмивките.

Реката на страстта изтече,

Не, не идвай!

Любовта я няма вече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Linspiration (Ванеса Сави)

Толкова хубави стихотворения, благодаря за тези приятни поетични мигове...!

2013-01-14T19:48:50+02:00
oksimoron (Христов)

Поздрав, съгражданко!

2012-12-28T23:59:19+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Дай й време и отнова ще се насладиш на нежната магия!

2012-12-28T11:35:40+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0