Сбогуване
Не чукай на вратата, затворена е тя.
Ключарят- време взе ключа.
Къщовник стар- прибра въздишките,
стъпките забързани, дори усмивките.
Реката на страстта изтече,
Не, не идвай!
Любовта я няма вече...
© Мария Венциславова All rights reserved.
Не чукай на вратата, затворена е тя.
Ключарят- време взе ключа.
Къщовник стар- прибра въздишките,
стъпките забързани, дори усмивките.
Реката на страстта изтече,
Не, не идвай!
Любовта я няма вече...
© Мария Венциславова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...