Jun 21, 2018, 8:20 AM

Сбогуване 

  Poetry » Phylosophy
367 0 0

 

То пък една кобила,

куца, та куца.

Срокът на годност е минал.

Не става и за каруца.

Да вози дърва, сгурия,

циглета на гроздове мръсни.

Нейните са в чужбина,

смята жребците на пръсти.

Те за рали са родени,

тя гази тука в гръсти.

Старата куца кобила,

по майчински се прекръсти.

Идва с тротоп талигата

по коловоза й стръмен.

Слънцето вече залязва

потъва в погледа тъмен.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??