Сбогуване с илюзиите
Този профил е закрит.
Авторът замина вече.
Вероятно за Мадрид.
Или нейде по-далече.
Беше тук. А днес не е.
С Бога може би говори –
как изчезват векове,
стъпки, спомени и хора.
Спри, приятелю, кажи
кратичко здравей и сбогом.
Време няма – за лъжи.
И за обич – няма много.
Тук си бил. Или не бе? –
и в света – приют за двама,
днес ми подари небе,
но във него теб те няма.
Чух ли шепот на крила? –
може би сънувах птици...
Върху звездните била
твоя бях – и те обичах.
© Валентина Йотова All rights reserved.
