Сбогуване с мъжките илюзии
Тя ухае на изпрано, а косата е на кок.
Сутрин става много рано и отива на кръжок.
Подранява и намира как с любов да изплете
от кавгите на всемира мир за всякое сърце.
Тя танцува, готви, тича и отглежда две деца!
Тя воюва – но обича! Тя е радост и тъга!
Не забравя да раздава мир, любов и топлина
и човешки да прощава на човека след злина.
След злините се изправя и очите ѝ блестят.
Тя умее да се справя, щом мечтите ѝ горят.
Слага финото червило, после тъмни очила.
Мисля – птиче се е свило в тази борбена душа.
Ти си истинска стихия! Даже свят ми се зави,
щом успя да ме разкриеш колко търся те в зори.
Ти си дъжд, закапал рано, и си моята искра.
Аз съм мъж, а ти си дама и отглеждаш две деца.
© Димитър Драганов All rights reserved.
