Сбогуване с утрото
... Десетки хиляди са забравените жертви -
невинните - обесени или разстреляни преди разсъмване като
"врагове на народа".
Преди
да се сбогувам
в себе си
със теб,
със утрото
и със света,
се мъчех дълго
нещо да си спомня
за очите ти.
Дълбоки,
нежни
и
пронизващо горещи...
Устните ти,
алени,
безумно исках да докосна.
Не посмях.
А утрото е късо
като смърт!
Разбираш ли?
След малко,
много малко,
ще дойдат те -
да ме измъкнат от килията,
навън да ме заблъскат
и
ме качат високо.
После
ръцете ми отзад ще вържат.
Внимателно
ще сложат примката на шията.
Ще ритнат столчето.
Безкрайно ще увисна.
В ужаса на болката
ще посинея и...
ще свърши всичко.
Всичко.
А не знам,
дали ще мога
поне там
да те целуна.
В светлината безпределна.
© Иван Бързаков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Права е Нина, много силно!
-
Силно .....докосна ме!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
не трябва да се забравят!Управляващиге сега/все същите!/
това целят - забравата да ги изчисти от греховете им.
ПИШИ!Народ,който забравя миналото си,няма шансове
за добро бъдеще.