Сбъдната мечта
Копнежи... ласки... сбъдната мечта.
И виждам те във бялата ти рокля,
с короната от лебедовите пера,
разкош с букет от алени цветя.
А тъй красива си и нежна,
като лунна сребърна зора.
Лицето ти - и то сияе лъчезарно
и щастие безбрежно в гърдите ти тупти,
а любовта над теб витае, пази те от зли очи.
Застанала с усмивката вълшебна
пред олтара господен сега, ти кълнеш се
във вярност и житейската надежда
семейството да пазиш от беда.
Тогава ангел бял долита -
да поеме грижата за твоята съдба,
но не забравяй... нейде там...
черният му брат се скита,
търсещ грешка в нечия душа.
© Йордан Малинов All rights reserved.
