Сбъдната вечер
Аз я чакам, тази сбъдната вечер,
със усмивка несресана в модна прическа.
Разпиляла на дипли смеха си сърдечен,
пак жена съм, тиха и празнична.
Всички вопли във мен на ята
към небето ми синьо политат
и снежинки - бели цветя,
моите пръсти от обич побират.
Тази вечер негримирана, истинска
край елхата ми тихо запява
песен свята, Рождествена,
за Спасител, роден на земята.
Моите грешки, грехове да прости,
да ми бъде опора и сила.
От очите се стичат две топли сълзи
от радостта, че Него го има...
В тази вечер пак съм малко момиче,
на стъклото прилепила челото.
И със сбъдната радост дочувам звънче
на шейната, за мен спряла на двора.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
