Сбъдване на чудесата
СБЪДВАНЕ НА ЧУДЕСАТА
... и, всъщност, за какво ми бяха всички тъй земни – и неземни чудеса,
да ме приспиват пролетните птички, да се събуждам в утринна роса,
в безсмъртните капани на живота, в безсмислиците светли на смъртта
да вярвам все така, че с Пипилота чорапче – за надеждата! – плета,
денят ми да си литне – черен гарван, и аз нали съм си добро дете,
о, колко искам в приказки да вярвам, макар така лъжовни да са те,
да вярвам – на планети без лисици пикира Принцът на Екзюпери,
и Жабката танцува по терлици – със сребърни пантофки! – призори,
рой папараци на една полянка да ме нащракат с кеф за вестник „Днес”,
пак да си пийвам чая със Снежанка – и да я гледам с чар и мил финес,
и – щом съм трезвен, пак да препрочитам Ян Бибиян и Дяволчето Фют,
с прекрасната, тъй звездна ненасита! – човек да се събужда малко луд.
© Валери Станков All rights reserved.
