Цял живот
теб себе си наричах.
Гледах с твоите очи,
вълнувах се
за твоето спокойствие,
надежди,
борех се за твоите мечти.
И как болеше!
Че не се усмихваш,
че не достигаше желаното,
че ти не си щастлив.
Молех те
да тичаш.
Молех те
да вярваш.
Да бъдеш себе си.
Не искаше.
Не се харесваше.
Как би могъл.
Исках да съм аз,
а казвах ти.
Най-сетне чух желаното.
Чух се.
Олекна ми.
Сега съм аз.
И ти си ти.
И всеки
сам на себе си принадлежи.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
