Седем мига любов
Седем мига любов
=================
Седем мига любов — като златни пендари,
пусна в скута ми летен и отрони сълза.
После хукна лудешки да палиш пожари,
мен оставяйки празна — като зимна лоза.
Оголяла до болка, с пресъхнали устни,
тишината пречупих върху голия под.
Исках само да мразя, но беше напусто —
под горчивата кожа сладко зрееше плод.
Пусна нежни филизи сапфирена обич,
доверчиво се сгуши под сърдечния свод.
Хвърлих тежки пендари пропити с тегоба
и с разлистени чувства разцъфтях за живот.
Седем мига любов — подарени ми нявга,
днес за прошка закичвам в посребрени коси.
И дордето Бог в храма сина ни венчава,
вплели лятото в пръсти тихо роним сълзи.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
