Седемстишия
Преди още да те срещна,
разбрах че любовта е тайнство.
Но не ме разбирай грешно-
в неделимото дишат пространства,
които дълго ни разделят,
докато те търся;и с мъка намирам
в някоя сляпа неделя.
***
Заслушан в шумна тишина,
намирам загатнати решения.
Кое ще избере моята душа,
е сърдечно нежно умозрение.
Но едва ли пътят ще е верен,
без вяра в истината разумна...
Изгревът е огледало вечерно.
***
Леко полегнало на юг,
с лице към изгревно слънце;
с мотиката копая тук
селско лозе.Ароматът се плъзга
от земята към небето!
Копая!Там където есента
налива на птиците песента!
***
Когато свършват дните летни
и те налегне есенна носталгия;
когато падат зрелите кестени
и от любов се самозапалват
в душата ти безкрайно млада:
недей да страдаш и въздишаш.
Всяка пролет е лирична възвишеност.
© Стойчо Станев All rights reserved.
