Седмоюнско
Не ми е празнично... На който не му се пие тъга - да подмине.
Друга почерпка за рождения си ден нямам.
Седмоюнско
Откакто се помня, все кърпя отворени рани.
И бягам от своето минало... За да съм жива.
Играя на руска рулетка до смърт с любовта ми...
И винаги тя побеждава. И мене убива...
На хиляди малки парченца тъга се разпръсквам,
и няма ръка, дето в тъмното да ме прегърне.
Откакто се помня, се уча сама да възкръсвам
след празното чувство, когато от мен тя си тръгне.
Изписах по своите длани най-тъжната дата,
която остави завинаги белег у мен.
От всичките малки очи... ще ме гледат децата,
които загубих във първия пролетен ден..
Изписах със кървави сълзи последното име,
убило завинаги вярата ми във доброто.
Най-сетне, Любов, ти успя и до смърт нарани ме.
Познай ще възкръсна ли днес да празнувам живота?...
Наздраве за моето раждане! И за смъртта ми.
Вино́то ни, дето остана – докрай ще изпия.
Откакто се помня, все кърпя отворени рани...
Разкъсаното си сърце не успях да зашия.
07.06.2017 г.
© Павлина Соколова All rights reserved.
