Сега не помня, имах ли очи,
когато ми наливаше амброзия
и беше ли парфюмът ми на ти
с трептенето на жадните ти ноздри.
Сега не помниш, моята душа
дали се спъваше, или летеше,
когато я поведе за ръка...
и ангелът през нощите не спеше.
Сега не помним. Времето личи.
Земята я събличат ветровете.
Едно небе, прегръща я, мълчи,
парфюма й изменчив да усети. ...