Сега нямам какво да ти дам
- Нямам какво да ти дам...
- Не виждаш ли, че съм сакат!
Този еднокрак, брадясал човек
не пуска ръката ми, плюе в лицето ми.
Плюе в лицата им,
държи ги за ръкавите,
но те се измъкват с помощта на мутрите си,
влизат в колите си,
сядат в креслата си,
пушат цигари и пият,
четат вестници и търсят имената си.
Не разглеждат страницата с некролозите -
не искат да усещат укорите на вече мъртви очи.
Те не обичат погледите,
мразят всякакви погледи.
Те са всички онези, които умеят да вадят очи,
те са всички онези, които често премрежват погледи,
които подаряват черни забрадки...
Ти, еднокрак нещастнико,
ти виждаш ли лицата им?
Виждаш ли гладко избръснатите им лица?
Не искай от мен!
Нямам какво да ти дам!
Аз съм просто един от брадясалите клошари,
един от подземието
на тъмните вярващи -
Един от онези,
които обикалят заключени храмове.
Един от онези, които държат свещ във ръцете си.
Един от онези, които...
- Нямам какво да ти дам! Пусни ме сега!
Може би утре...
Може би скоро...
Когато заглъхнат последните изстрели,
когато е тихо на белите гробища,
а над тях ясно небето...
- Не виждаш ли, че съм сакат!
Този еднокрак, брадясал човек
не пуска ръката ми, плюе в лицето ми.
Плюе в лицата им,
държи ги за ръкавите,
но те се измъкват с помощта на мутрите си,
влизат в колите си,
сядат в креслата си,
пушат цигари и пият,
четат вестници и търсят имената си.
Не разглеждат страницата с некролозите -
не искат да усещат укорите на вече мъртви очи.
Те не обичат погледите,
мразят всякакви погледи.
Те са всички онези, които умеят да вадят очи,
те са всички онези, които често премрежват погледи,
които подаряват черни забрадки...
Ти, еднокрак нещастнико,
ти виждаш ли лицата им?
Виждаш ли гладко избръснатите им лица?
Не искай от мен!
Нямам какво да ти дам!
Аз съм просто един от брадясалите клошари,
един от подземието
на тъмните вярващи -
Един от онези,
които обикалят заключени храмове.
Един от онези, които държат свещ във ръцете си.
Един от онези, които...
- Нямам какво да ти дам! Пусни ме сега!
Може би утре...
Може би скоро...
Когато заглъхнат последните изстрели,
когато е тихо на белите гробища,
а над тях ясно небето...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
