Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
Oct 12, 2016, 7:38 AM

Сега поне дланта ми те усеща 

  Poetry » Love
1860 7 9

(Посветено)

 

От снимка овехтяла, поизтъркана -

усмихваш се, прегърнала бреза.

Колко пъти те целувах, галих с пръсти...

Вкусвала си не една сълза.

 

Тъничко длето сега забивам

в дъсчицата от липово дърво;

мекотата, белотата му – отиват ти.

Творя лика ти, моя паметна любов!

 

Заглаждам с шкурката. Полирам...Засияваш

с онази тиха, само твоя светлинка.

Кичур палав, пак над веждата оставих,

да спомня жеста, тъй трогателен, с ръка.

 

Тази вечер самотата ми смутена е.

Листенце от хербарий, свещи, чаша вино...

По теб – отблясъци... Танцуват светлосенки.

Опива виното, от въглен по-горчиво.

 

Но днес поне дланта ми те усеща;

разчитам с устни скъпите черти.

Полюшват пламък, милозливо, свещите.

Изглеждаш жива, истинска... почти.

 

19.02.2016

© Людмил Нешев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??