Сега ще се размине бурята
Сега ще се размине бурята.
И без това в сърцето ми е същото.
Потискам я, ала ме дави лудост,
презрява и примира бъдещето.
Сега е още прясно. Като рана е.
Солената вода ме пари страшно.
Ще премълча водата и ще страдам.
И ще ме хапе дълго ярост бясна.
Сега е рано - утрото на изток
изслушва тишината на морето.
Душата е разнизано мънисто
и нещо много важно ѝ е взето.
Сега… сега съм само части,
несвързана и вътре прогорена.
Мога да простя, ала е ясно –
ще отмъсти за мене мъртвото вълнение.
© Мария Ганчева All rights reserved.
