Секундант без часовник
В същия парк,
някъде след завоя
небето се зарази от смях.
На алеята
реши, че съм твоя.
Не знам дали бях... може би бях.
Ноември се облизваше
за зима,
любовта се усмихваше
в качулките.
Вървяхме така,
сякаш, че бяхме тримата,
а за любов още не бяхме чули.
Нямам спомен –
валя ли... не валя ли.
Лепяхме ботушите преди зима.
Помня топлата спирка
... окаляни...
аха́ – чудно... дали още я има?
Не я наричай така,
много те моля.
Тя носеше време, ние – часовници.
Сега сме влюбени
още по толкова,
а декември ще е горещ, не дъждовен.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
