Селският ,,Уембли"
С пари от европейската програма
в селцето ни строи се стадион.
Кому да светне, че ще стане драма,
амбиции на някакъв галфон.
Тържествено ударил първа копка,
потеше се ухилен депутат.
И след като едно хорце изтропка,
отпраши с цял багажник зарзават.
Тук местните са баби двайсетина.
Единствен дядо Минчо, вечен кмет,
о.з. полковник, мъж и половина,
разхожда си протрития каскет.
Строени за вечерната проверка,
( въвел бе кметът ред суров и здрав )
докладва Цеца – стара комбайнерка,
че жив и цял е личният състав.
Командващият строго ги изгледа:
–Понеже тук ще има стадион,
започват тренировки за победа
и да излъчим местен шампион!
От днес въвеждам нови дисциплини.
Такъв ще е тактическият ход.
Пълзене през поле с пехотни мини.
Уверен съм в духа на моя взвод!
Преди закуската – коремни преси
и душове студени без сапун.
Отбор сте амазонки, не… принцеси.
Захвърляйте проклетия бастун.
Запрятайте високо всички фусти.
Ще имаме прескачане на плет.
Бъдете пъргави като мангусти,
та да не висне някоя отпред.
Изтласкване – кобилицата с менци,
а от лежанка – пет кила бакър.
От двайсет метра, дървени диреци
ще целите с домашния сатър.
Тренират бабите като спартанци,
намазани обилно с ,,Волтарен“.
Не ще ги стреснат даже върколаци.
Готови са да сдъвчат Супермен.
Макар да блъскат всички много яко,
на Мърфи по известния закон,
на първа копка си остана, жалко,
така жадуваният стадион.
© Васил Иванов All rights reserved. ✍️ No AI Used
