Dec 8, 2010, 2:52 PM

Семеен диалог

1K 0 10

ТЯ:     Да срещнем с радост есенните дни,

           любов на екс да пием до забрава...

ТОЙ: Какъв ти секс? Днес сметките платих...

           от шока, скъпа... нещо не ми става...

ТЯ:    Ти чуй, написах стих: "О, първи грях..." -

           за тебе, за звездите и луната...

ТОЙ: Какъв ти грях? От фирмата разбрах,

           че трети месец ще сме без заплата...

ТЯ:    Добре де, мама се обади днес.

           Ще ни гостува, че ù домъчняло...

ТОЙ: И тъщата... О, не!! Да си сменим адреса...

           Нещастията почват отначало! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много гот!
  • ТЯ - непоправима романтичка;
    ТОЙ - емоционално инфантилен битовист;
    ТЕ - драматично-романтична трагикомедия;
    Поздрав за актуалния стих!
  • !
    Мила родна картинка!
  • Уж весело и забавно,а така трагично вярноМного добре си предала тъжното ежедневие на повечето български семейства с настроение и като закачка.много ме равесели
  • Ех, познах се, но наобратно - репликите на тя, да ги казва той, а на той, да се произнасят от тя и накрая да става въпрос за гостуването на свекървата.
    Много ми хареса!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...