«От работа се върна — хол в безреда,
хладилник пуст, непрани ризи — пет.
Уроците на Гого — кой да гледа?
По-харен е с комшийка моабет.»
«Ти, жаба в щърков клюн, мълчи си скромно!
Уста раззинал — също чекмедже.
С акъл-просо, с претенции огромни —
затуй на скапано сме дередже.
Отколе в банята протича крана,
вратата скърца, гаче жалба пей...»
«Ще млъкнеш ли ти, гъска неразбрана?»
«Иване, по главата не, недей!»
...«Туй синьо под окото е от вчера?
Съпругът Ви тогаз бе още жив?
Разбрах, той гъбки хапнал за вечеря.
На топло Ваша милост ще лежи.»
© Владимир Костов All rights reserved.
Много, много забавно стихче )