Семейна щампа
Прежурят нощите съдбовно
с натрапени, стихийни ласки.
Сълзи, вини и смях целебен
размътват се в нечиста пяна.
Кошмарно, някак монотонно
се дебнат куклените маски:
с гримиран лик, почти нетленен,
с гримаса, ловко овладяна.
Фатално вречени, покорно,
душите им линеят адски.
Лениво следват пътя земен.
Междата зее разорана.
Копнежите си ампутират –
с семейна щампа консервират.
© Плами All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
