Семейна щампа
Прежурят нощите съдбовно
с натрапени, стихийни ласки.
Сълзи, вини и смях целебен
размътват се в нечиста пяна.
Кошмарно, някак монотонно
се дебнат куклените маски:
с гримиран лик, почти нетленен,
с гримаса, ловко овладяна.
Фатално вречени, покорно,
душите им линеят адски.
Лениво следват пътя земен.
Междата зее разорана.
Копнежите си ампутират –
с семейна щампа консервират.
© Плами All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
