Nov 11, 2021, 8:31 PM

Семена

1.1K 0 1

Баба ми садеше семена.
Земята, която ги приемаше, беше черна и рохкава,
познала силата и нежността на ръцете ѝ.
Садеше семена, усмихната и с отнесен поглед, 
сякаш се рееше във въздуха ведно с бъдещите филизи,
устремени нагоре в небето.
Обичта ѝ наторяваше, 
търпението ѝ прогонваше плевелите.
Лехите познаваха стъпките ѝ, като струята жива вода,
пръстите ѝ познаваха кълновете, като милувка от слънцето.
Ден подир ден, баба ми и земята ставаха едно.
Времето я възнаграждаваше с пълна градина
и очите ѝ грееха от благодарност.
Аз я наблюдавах и знаех, че това е щастие.
Сега си я спомням, пиша тези редове и редя думите.
Но баба ми правеше поезия.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...