Сенките по плажа
удължени до неузнаваемост
безформени и разкривени
меко се разстилат
под телата ни
Ръката ми
притиснала
ръката ти
докосва пясъка
Последните лъчи на слънцето
обагрят в пурпур залеза
Божествени отблясъци
Морето ни зове отвсякъде
със крясъка на закъснели чайки
отнякъде долитат и се вплитат в нас
горещи пръски музика
разпръснати в ефира
страстно
бясно
диво
Не, не смея да ти кажа колко си красива
Ще помълча.
© Дрън Дрън All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
