Септември
Септември е вятър и циганско слънце.
Затворил вратата на знойното лято,
живее без покрив. Дъждовно е вънка.
На облаци бели е верен приятел.
Рисува листата с оранжеви краски
и гроздов е той – кехлибарено сладък.
Красив по момчешки, така не пораснал,
по вкус тъй прилича на виното младо.
Надвечер все още разпява щурците,
в безоблачни нощи е топла милувка
и влюбва се сънен, бушува с вълните,
по пясъка ходи, захвърлил обувки.
Хлапашки намига на всички врабчета,
а сутрин напива росата по-жаден.
Очите му дръзко и палаво светят,
щом гмурне се с вятъра в жълти ливади.
Септември тъгува за птиците скришом
и свива пестници след тях той по мъжки.
Красив, по момчешки отронва въздишка.
Дочувам смеха му, но знам, че е тъжен.
© Ани Монева All rights reserved.
