Септември дебне в шипковия храст
СЕПТЕМВРИ ДЕБНЕ В ШИПКОВИЯ ХРАСТ
А ябълките още са зелени –
надничат през листата срамежливо.
Надявах се, че имам още време –
да дишам любовта – и да съм жива.
В следобеда да сляза към морето
и пясъкът край мен да се извива,
да поседя на плажа там – където
се любехме – и дълго бях щастлива,
където – първи, есенните тръпки
пролазиха през топлите ти длани –
защото с мен едва ли ще останеш.
Изстиват сутрин сините ни стъпки –
затрупват ги черупки на рапани.
И сякаш сън било е – щом те няма.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Благодаря за поезията!
