Sep 29, 2005, 11:32 AM

Сериозният човек

  Poetry
1K 0 5

 

Съжалявам сериозния човек,

че чак сърцето ми се къса...

Той явно е от следващия век,

затуй така сърдит е и се мръщи...

 

Сериозният човек е достолепен,

темелен и още строг!

Пред него усните ми се залепват

и съм като учениче на урок.

 

Той мъдър е и  методичен –

оглежда ни като хербарий...

Много упорит, че и практичен-

безшумен като слух из канцеларии.

 

Сутрин пие си оцета,

за да изглежда вдъхновен.

Пред него дребни сме като патета

със оня цвят – отровничко зелен!

 

Ала не искам като него да изглеждам,

искам да съм си чешит.

Пред тиквениците да не се навеждам

и да чувствам се честит.

 

Че животът толкова е кратък

и да го пилеем за сръдня...

Мерси, ще мина аз оттатък -

в усмихнатата, весела страна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...