Sep 29, 2005, 11:32 AM

Сериозният човек

  Poetry
1K 0 5

 

Съжалявам сериозния човек,

че чак сърцето ми се къса...

Той явно е от следващия век,

затуй така сърдит е и се мръщи...

 

Сериозният човек е достолепен,

темелен и още строг!

Пред него усните ми се залепват

и съм като учениче на урок.

 

Той мъдър е и  методичен –

оглежда ни като хербарий...

Много упорит, че и практичен-

безшумен като слух из канцеларии.

 

Сутрин пие си оцета,

за да изглежда вдъхновен.

Пред него дребни сме като патета

със оня цвят – отровничко зелен!

 

Ала не искам като него да изглеждам,

искам да съм си чешит.

Пред тиквениците да не се навеждам

и да чувствам се честит.

 

Че животът толкова е кратък

и да го пилеем за сръдня...

Мерси, ще мина аз оттатък -

в усмихнатата, весела страна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...