СЕЗОНЕН ПИРУЕТ
Златно ято сърца под топола
в октомврийски красив пирует.
С бащин поглед изпраща ги ствола
и с потънал в тъга силует.
Като в ласка целебна събрани,
те долитат от приказен свят,
на земята поредните рани
да покрият с най-топлия цвят.
***
С топъл губер от Златното руно
в кратък миг пак успях да ги видя...
Сякаш звън от разплакана струна
бе събудил Язон и Колхида.
28 октомври 2009 г.
© Николай Христов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
