СЕЗОНЕН ПИРУЕТ
Златно ято сърца под топола
в октомврийски красив пирует.
С бащин поглед изпраща ги ствола
и с потънал в тъга силует.
Като в ласка целебна събрани,
те долитат от приказен свят,
на земята поредните рани
да покрият с най-топлия цвят.
***
С топъл губер от Златното руно
в кратък миг пак успях да ги видя...
Сякаш звън от разплакана струна
бе събудил Язон и Колхида.
28 октомври 2009 г.
© Николай Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
