СЕЗОНЕН ПИРУЕТ
Златно ято сърца под топола
в октомврийски красив пирует.
С бащин поглед изпраща ги ствола
и с потънал в тъга силует.
Като в ласка целебна събрани,
те долитат от приказен свят,
на земята поредните рани
да покрият с най-топлия цвят.
***
С топъл губер от Златното руно
в кратък миг пак успях да ги видя...
Сякаш звън от разплакана струна
бе събудил Язон и Колхида.
28 октомври 2009 г.
© Николай Христов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
