Сезони
клони тръпнещи нежно целува.
Южен вятър с надежди в крилата
буди стряхата, песни сънувала.
Ще изгрея, когато нощта
претъркули по хълма луната.
От син пурпур до златна черта
вливам в твоите очи светлината.
И се сливам с онази вълна,
дето трие следите ти с длани.
Лятно-бронзова, пясъчно-пареща:
бриз обгръща те с моето ухание.
Отрази ме с блестяща сълза -
в мъжки клепки нехайна издайница.
Преглътни ме до дъно! Горчат
по средата делените тайни.
Миг за "Сбогом!" От снощи пиян
и бездомен проплаква капчукът.
За утеха какво да му дам? -
Жълти спомени - тъжни поуки...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
Вьлшебно