Apr 6, 2011, 7:44 PM

Сезони на живота

  Poetry
1K 0 1

Не малко сезони пред очите ми преминаха,

пъстри, шумни, понякога и малко люти.

 

Плаха пролет иззад клоните наднича,

а сърцето ми готово ли е да я приюти? 

 

Нима мечтите в мене се смениха,

дали е от сезона или нещо се пречупи...

 

 Топли пътища с лятото се извървяха,

но есента остави в мене нещо да горчи...

 

Сезоните се сменят, пак пролет иде с усмивка тиха, 

годините минават, а с тях животът ми се промени.

 

Не съм дете, но годините детското в мене не убиха,

и нищо че мечтите се смениха,

аз  едва сега  започвам да ги търся на сезоните хубавите дни!!!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красиво, истински и силен стих! Поздрав от мен, невероятно е и този финал...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...