Apr 6, 2011, 7:44 PM

Сезони на живота

  Poetry
1K 0 1

Не малко сезони пред очите ми преминаха,

пъстри, шумни, понякога и малко люти.

 

Плаха пролет иззад клоните наднича,

а сърцето ми готово ли е да я приюти? 

 

Нима мечтите в мене се смениха,

дали е от сезона или нещо се пречупи...

 

 Топли пътища с лятото се извървяха,

но есента остави в мене нещо да горчи...

 

Сезоните се сменят, пак пролет иде с усмивка тиха, 

годините минават, а с тях животът ми се промени.

 

Не съм дете, но годините детското в мене не убиха,

и нищо че мечтите се смениха,

аз  едва сега  започвам да ги търся на сезоните хубавите дни!!!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красиво, истински и силен стих! Поздрав от мен, невероятно е и този финал...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...