Сезонно нетърпение
Преди за ласка да ме избереш
и в сутрешен въпрос да ме превърнеш,
преди в сърцето да закапе скреж
и зимата към моя праг да свърне,
преди да падна в оня нежен плен
на думи, коловози, километри –
аз помнех път един –
от теб до мен,
на Дунав помнех залеза есетров,
на изгревите синьото око
с привличащата морска необятност...
Изписвах те в дъждовното стъкло
и времето вървеше на обратно.
Преди да станеш моя слънчев лъч,
живеех вече в дългата ти сянка,
в гласа ти, борещ кучешката глъч
през тайните разходки изпод заника...
Преди звездите да изгреят пак,
преди нощта да щракне лунна брава –
тръгни, не чакай уговорен знак!
Ела при мен – преди да те забравя!
---
© Станислава All rights reserved.
