Сезонът, в който няма да ме има
531
1
3
СЕЗОНЪТ, В КОЙТО НЯМА ДА МЕ ИМА
Когато се стопяват снеговете
в прегръдката на снегояда дързък,
умиращата зима запомнете –
с това, че беше кратичка и бърза.
Че в стаята ми – незадълго спряла,
отвътре моята душа обърна.
Разбрах тогава, че е много бяла.
И че назад не мога да се върна.
Каквото казвам, вятърът пилее,
написаното бавно избледнява.
Сезоните, подвластни на забрава,
невидимо и мълчешком ще тлеят.
И други сенки сенките сменяват,
от мен щом някой се отдалечава.
© Валентина Йотова All rights reserved.
