това е краят
изтънява като шал
ресните му
разплитаме
объркани
те сочат във безкрайността
където вятърът
отдавна е отнесъл
сънищата ми
не може да се рее
като тях
от влагата в очите
натежава
това е краят
край и после крах
душата ми
от болка се смалява
последна болка
като гърлобол
надолу слиза
охтичаво кашля
завивам се
със рехавия шал
отивам си
а ти не ме изпращай
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
