Шепа прах
Шепа прах
Търпя. Усмихвам се. Мълча.
Едва ли ще наддумам светлината.
Заспивам. Не сънувам. Не стърча
над нормите и правилата.
Такава съм - душа, обвита в мрак,
оформена от педантична мисъл.
От раждането до смъртта на крак
потя се да създавам смисъл.
Умирам трудно. Не възкръсвам.
Броя усмивки. Стихове. Предателства.
На пръсти се изнизвам. Не прекъсвам.
Прощавам. Сърдя се. Отсъствам.
Завръщам се за малко. Тръгвам.
Обичам шапката си - невидимка.
Из корен чувствата изтръгвам.
Виреят бури в моята градинка.
От нищо нямам страх.
Живея в мир и с Дявола, и с Бога.
Та аз съм само шепа прах...
Да плача като другите? Не мога!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
!
