Хоризонтът отново потрива чело,
зад гъстата млечнобяла мъгла,
небето се продъни, заваля из ведро
изчезна в червено звездата голяма.
Пожълтяла е отсрещната дъбрава,
сякаш минава есента и пръска с боя,
сама срещу прозореца мечтая
и чувам как реката дълбае брега.
Докосва ме шепот на лекия вятър,
заспалите струни в мене събужда,
полюшвайки старата липа на двора,
в която някога с тебе се гушвахме. ...