Jan 22, 2023, 7:06 AM

Шепот на лято

565 6 8

Как очаквам лятото да дойде,

пак да чуя песен на щурец.

По полянка слънчева да бродя,

а в косите от цветя венец.

Моята калинка да намеря,

същата, що може да орисва.

С птиците в небето да поспоря,,

в нежно синьо да го боядисам.

И с море мечтата да допълня

с чайки, мидички и пясък.

Ех…, да мога да го зърна

във водата слънчевия блясък.

Там, на плажа да приседна кротко,

в пясъка краката да заровя,

а морето да се плиска топло, 

слънчев лъч във мида да затворя.

После вихрено да затанцувам

по пенливия връх на вълните.

Лято слънчево, без четка те рисувам,

очаквам твоята магия да изпитам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Миро, Ина, благодаря ви! Вече си чакам лятото и щурцит, и слънчогледите, и синьото небе, и топлият ветрец, и милувката на слънчевите лъчи... 🌞🐞🌻
  • С птиците в небето да поспоря,,
    в нежно синьо да го боядисам.
  • Като го прочете човек, как няма да иска да е лято? Много е хубаво, поздравления!
  • Бела, Иван, Вили, Тони, Райне и вие чухте този шепот Знам, че ще дойде, но си го чакам с нетърпение!
    Благодаря ви, за прочита и милите думи!
  • Много е хубаво! И аз го чакам вече...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...