Jun 26, 2018, 1:43 AM

Шепотът на рапана

  Poetry » Other
1.2K 0 3

Едно момче със сини очи намига на морето.

Те с трепет скочиха в буйните морски вълни.

Това момче бе моряк - капитан на кораб.

Безстрашен юнак!

В този кораб бе скрита картата на Света,

която момчето редеше като пъзел и 

сбъдваше своята мечта.

Екипажът на кораба бяха всички идващи дни,

които разходи момчето от бряг до бряг, а вечер 

с рапан в ръка следваше гласът на всяка морска звезда.

Това момче нявга ще бъде мъж - 

ще живее в пясъчен замък и ще бъде той господар

на царя - своя другар.

Това ще бъде точно така, тъй като момчето

знае и помни, че "царят е гол".

Достойно ще носи короната за този престол.

Това ще речете, че е съдба. Не!

Това е избора на момчето със сини очи,

сбъднало реално своите детски мечти.

25.06.2018г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

The work is a contestant:

13 place

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....