Шест излишни килограма
Ужасно ми се иска да ги няма: съседите; стената помежду ни;
онези шест излишни килограма и месеците, северно от юни...
Съседите навярно са ни чули — мълчим си. И на тях им е конфузно!
Хем зрели сме, презрели като дюли. Хем още да сме честни ни е гузно.
Симптом е. Вероятно е заразно... Сърцата ни в контакт са поначало.
Но празно е, очаквано е празно, когато се окажем тяло в тяло.
Едрее тишината като тумор. Линеем сред случайните си грешки.
Затрил ли си си чувството за хумор? Къде ли са сълзѝте ми за смешки?
И тухлите, макар да са от нищо, неспирно се делят и умножават.
До онзи срив, когато ще отприщят потоп на окончателна забрава.
Светът ни дотогава ще е сивкав, без риск от рецидива да се смием
с прецизно ампутирани усмивки до глупавото ни сиамско "ние".
А тези шест излишни килограма не са от стрес, дори не са от гени.
Навярно натежава, че те нямам. Тежи ли и у теб, че нямаш мене?
То само тишината в нас да беше... Но трябва и от друго да се пазим.
Където пламък в нощите гореше сега студът безмилостно ще лази.
Отдавна в теб и мен отмина юни. А топло е отвън до изнемога!
Излизай, няма нишка помежду ни, устойчива на дълго чакан огън.
Защо да продължаваш да се бориш? Едва ли пак сърцето ти ще грабна.
Отивай си, че пак да проговориш... А аз ти обещавам да отслабна!
© Пепа Петрунова All rights reserved.
