Шевица Вечност
Шевици и потури със гайтани,
затъкнат в пояс нож – за чест и бран!
Красив от спомени и много рани –
Народът ми от Господ е избран!
Народът ми съвсем не е наужким!
Ту гайда ще заплаче, ту кавал.
Закусва с вино, хляб и люти чушки,
след робства и разруха оцелял.
В България – на мъката сестрица,
с кожух от овча кожа и с калпак,
един ирландец сѝтни ръченица,
от виното изпито – горд и благ.
Родината ми влюбва и посича –
на правдата доведено дете.
Ругана злостно и отричана –
под тонове история расте!
На още будната ми памет стража,
с какво съм, питате ме, днес богат?
Без скрупули и срам ще ви го кажа:
с Народ, по-древен от самия Свят!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
