Широко отворени очи
ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ
Едва ли пътят помни всички стъпки,
с които е ранена тишината.
Напролет непокорни се разпъпват
салкъмите под лунната позлата.
И – ароматни, цветовете се изронват,
а вятърът ги смита безучастно.
Това е орис – да съм безпризорна
в акордите на лумналите страсти.
Диханията на треви преливат,
където скърца дървената порта.
Дали – да я разбудят – имат сили
безгрижните светулкови кохорти?
Ръжта разпуска рижите си плитки,
пристегнати под звездния косичник.
Далечното изглежда твърде близко.
Безкраен свят, така да те обичам!
Любувам се на всяко твое чудо –
и най-невидимото е вселена!
Нима възможно е да се изгуби,
отиде ли си – с друг несподелено?
© Валентина Йотова All rights reserved.
