Шлифер от ненужност
Присвита в шлифера на своята ненужност,
следя, с очи, циклопите на светофара.
(Зеленото око ме гледа като чужда.)
Стоя пред тях - една нелепа, малка гара.
Стоя. Мълча. Вали. И трафикът от време,
се точи, безразличен, зверски монотонно.
(За мен и моя шлифер - винаги "червено".)
Минути като дни и седмици като сезони.
Нетърпеливите ми вече, мокри крачки,
наум, минават пешеходната пътека,
ослушват се за остър говор на спирачки,
с молбата простичка: "Зелено! Моля! Нека!"
А времето фучи край мене неотстъпно,
разплисква погледа ми и неспирно бяга.
Подгизвам на парчета в локвите по пътя,
надеждата ми - като бито куче ляга.
Вали... и мокрият ми шлифер натежава.
Ненужност - другото лице на самотата.
Аз не преминах, но животът продължава
отсам зеленото, че даже и оттатък.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
