Ровя пръсти в детелина,
търся четири листа,
щом видя, маргаритка нежна,
забравям всичката тъга!
Да чуя писъка на чайка,
морето да ме гали през нощта,
стига ми да мога да обичам,
и залъка на две да разделя!
Кому са нужни злоба и омраза
щом слънцето за всички грей, сега!
Бих била истински щастлива
с малките неща!
© Бонка Василева All rights reserved.