Щастие на мрака
Щастие на мрака
В бездна черна, със искрящи светлини,
където нощта е мъртва, а денят е бог,
безумие безкрайно и разяждащ тях разврат
обсебили до дъно хората във този свят.
Свобода безкрайна и воля безгранична
оставили на произвол морал и щастие човешко.
Но какъв морал във този свят, където
само дяволът е най-познат?
Любов, радост, разум, щастие и смелост,
изядени отдавна от чудовището на греха,
безогледни, празни, тихи и безлични
бродят рожбите на таз съдба.
А гняв, омраза, алчност и чревоугодност,
ненаситност и себичност коват законите във този свят.
Без цел, без мисъл, без желание, без свян,
лигав, грозен, черен гущер, смуче жадно живия нектар.
Страх и самота, когато мъртва е любовта,
страдание без край, което няма кой да знай.
Мъртъв е духът, мъртъв е дори в смъртта.
Нероден, в зародиш още, се жертва за храна.
Душите мъртви сами бродят и безумно стенат:
"Докога, докога! Докога е тази свобода?!”
А лигави и блатни, грозни, черни твари
грухтят и ядат, ядат ли, ядат...
© Пресиян Пенчев All rights reserved.
