Щастие преди смъртта
Защо времето отлита?
Защо времето не спре?
От незапомнени мигове и нереални сънища,
търсим пътеводна светлина и несъществуващи пътища.
Като пирамида от карти се срутва всичко край нас.
Само регистрираме дати и все гледаме да бъдем в запас.
В безтегловност от спомени,
като мъниста на броеница животът ни се ниже.
Малцина остават запомнени,
а други чакат всичко да им дойде свише.
В кръговрата на живото, всичко се повтаря.
Както кибритена клечка съществуването ни изгаря.
Горчивината от живота всеки сам преглъща,
но никой не подава ръка и назад не се обръща.
Самонадеяни, че можем всичко.
Обезсърчени, че не можем нищо.
Изчезваме, а после идва някой друг,
с гордост, че сме задминали маймуните със труд.
Заобиколени от абсурдна бутафория,
и най-важните неща превръщаме в пародия.
Губи този, който стигне пръв,
а последния печели по вече отъпкания път.
И какъв е изводът накрая?
Може ли човек да е щастлив преди да е умрял?
Живеейки често ни се слува,
да мислим именно над тази притча.
Вечно си намираме за какво да недоволстваме,
а времето отлита и няма да се спре.
Изтича като песечинки между пръстите на двете ни ръце.
Защо времето не спре?
От незапомнени мигове и нереални сънища,
търсим пътеводна светлина и несъществуващи пътища.
Като пирамида от карти се срутва всичко край нас.
Само регистрираме дати и все гледаме да бъдем в запас.
В безтегловност от спомени,
като мъниста на броеница животът ни се ниже.
Малцина остават запомнени,
а други чакат всичко да им дойде свише.
В кръговрата на живото, всичко се повтаря.
Както кибритена клечка съществуването ни изгаря.
Горчивината от живота всеки сам преглъща,
но никой не подава ръка и назад не се обръща.
Самонадеяни, че можем всичко.
Обезсърчени, че не можем нищо.
Изчезваме, а после идва някой друг,
с гордост, че сме задминали маймуните със труд.
Заобиколени от абсурдна бутафория,
и най-важните неща превръщаме в пародия.
Губи този, който стигне пръв,
а последния печели по вече отъпкания път.
И какъв е изводът накрая?
Може ли човек да е щастлив преди да е умрял?
Живеейки често ни се слува,
да мислим именно над тази притча.
Вечно си намираме за какво да недоволстваме,
а времето отлита и няма да се спре.
Изтича като песечинки между пръстите на двете ни ръце.
© Ася Арсова All rights reserved.
