Дъждовно или слънчево, решено,
е времето щастливо вътре в мене.
С минути като жълти пеперуди,
копнежът кацат – мил и непринуден.
Естествено е всичко общо взето
и в центъра живее си сърцето.
И центъра е вярата ми в Бога,
без Него да живея, не, не мога.
А после идва всичко, друго всичко,
след Бога се подрежда то самичко.
© Милена Френкева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
