Ще превърна тишината в светофар
и на зелено ще премина всички улици,
ще изтанцувам всяка стъпка с жар,
ще дам живот на хиляди приумици!
Ще позволя да ме разплаче красотата
на нечий стих и песен на дете,
ще стъпя боса и красива на земята,
ще сътворя от нищото небе.
Ще си направя своето небе
от хиляди изстрадани творения
едно-единствено – да събере
в безкрая си човешкото спасение!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
