Дъждовен ще бъде денят, непременно
по паважа ще лепнат жълти листа,
нощта ще е тиха, дори задушевна,
пред камината сгушена в теб ще стоя.
Ще светят в очите ни безброй фойерверки,
дъждът ще ни скрие от големия град.
Ще ми разказваш дълго стари поверия,
ще виждам в очите ти целия свят.
Ветровита ще бъде нощта, непременно,
листата по пътя ще танцуват гавот,
а ние, два листа, притихнали сънено,
ще извайваме обич, ще твориме живот.