Дъждовен ще бъде денят, непременно
по паважа ще лепнат жълти листа,
нощта ще е тиха, дори задушевна,
пред камината сгушена в теб ще стоя.
Ще светят в очите ни безброй фойерверки,
дъждът ще ни скрие от големия град.
Ще ми разказваш дълго стари поверия,
ще виждам в очите ти целия свят.
Ветровита ще бъде нощта, непременно,
листата по пътя ще танцуват гавот,
а ние, два листа, притихнали сънено,
ще извайваме обич, ще твориме живот.
© Валка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
